Emo

Emo(съкратено от “emocore”, от своя страна съкратено от “emotional hardcore”, използвано обикновено като “emotional”) е термин, който описва почти всяка форма на алтернатив-рок, който изразява емоции извън рамките на традиционния пънк, показващ ограничена палета от емоции свързани с отчуждението и яростта. Използван е също така, за да опише феновете на този жанр, повечето тийнейджъри (Emo Kid). Въпреки терминът, Емо произлиза от hardcore-punk сцената в Съединените Щати някъде в средата на 80-те. Корените на стилът могат да бъдат открити в две групи от post-punk ерата. През 1983 г. албумът VS на Mission Of Burma постига много в отношение – разширяване границите на пънка фиксирайки първичната емоционалност и съдържа proto-emo класиката Thats When I Reach For My Revolver. През 1984г. Husker Du издава Zen Arcade доказвайки подробно какво е всъщност emo: комплекс от сурово китарно звучене с емоционални вокали и завладяващи съзнанието текстове. Понятието emocore навлиза в употреба през 1985г. и е използвано да характеризира убедително групи от Washington D.C. хардкор-сцената, които за ужас на хардкор-феновете започват да бълват много нетипични за пънка емоции в своята музика, включително тъга, надежда, състрадание и дори любов. Две банди се открояват като типични emocore на първо време и това са Rites Of Spring и Embrace. Стилът привлича, банди като Moss Icon, Policy Of Three, Navio Forge и Indian Summer стават като просто наричаното “emo”, стил, който увеличава драматичните аспекти на вокалните изпълнения с идеята за реализиране на голям пробив сред аудиенцията. И успяват, резултатът е смайващ – след края на всяко представление на емо-групи остават плачещи или крещящи фенове. Много ефективно, като отворен екран за емоции това кара хардкор-феновете да се чувстват некомфортно и често има търкания между двата лагера. С голямата масовост на алтернатив-музиката през началото на 90-те, новият вторично-произлязъл стил наречен “hardcore emo” преживява огромни бъдещи успехи с гладките, емоционални вокали. Известните хардкор емо групи са Heroin, Angel Hair, Antioch Arrow, Swing Kids и Mohinder. Много от тези хардкор емо групи, като Antioch Arrow, взривяват сцената на Западното крайбрежие на Щатите. След упадъкът на повечето значими групи в движението, фокусът пренасочва емо на изток. Screamo изпъкват в Европа. По-късно през 90-те групи като Sunny Day Real Estate и Mineral се открояват като по-модернистични форми на емо, които смесват ранното emocore от сорта на Rites Of Spring с post-hardcore иновациите на Fugazi. Първата група претърпяла комерсиален успех е Weezer, които са голяма сензация по MTV през 1994 г. с дебютното си CD. Днес терминът “емо” е доста по-неясен. С успеха на поп-пънк групи като The Get Up Kids, Jimmy Eat World и The Promise Ring, музикалната индустрия си присъединява терминът “емо” като маркетингов трик. Следователно емо-лейбълите предлагат много различаващи се поп-китарни групи като Thursday, Taking Back Sunday, Dashboard Confessional и New Amsterdams и много предимно мелодични, тихи групи с акустично звучене като Bright Eyes.