Жив е той, жив е! Там на дъската, 
              потънал в сълзи и пот се тръшка, 
              ученик без знания в главата,
               ученик дълбоко и тежко пъшка!

             На една страна зеленее дъска,
            на друга белее тебешир, поредна година,
             страни бледнеят, глава се пръска,
            уста не знае кого по напред да проклина

              Стои ученикът, а до него,
               даскалът конско сърдито чете,
              съученици дремят, облегнати леко,
               а потта още по силно тече.

              Първи срок е сега... Зубрете ученици,
             за тез пусти контролни. Бесней и ти, учителю,
            над тез бедни душици!
            Ще да загине и този ученик. Но млъкни, мъчителю!

             Тоз, който тръгне да става образован будител,
             той се побърква! Него съсипват
            учебник и бележник, даскал и родител
           и министри за него матури измислят!