| СпОмЕнИ
*~Майната ти обич моя~*
Майната ти,обич моя,ти не си добре!
Като мен жена ще срещнеш,само че незнам къде!
Ще ме търсиш,обич моя,ала не сега,а когато зад завоя видиш ми гърба!
Две години те обичах както никой друг,ден и нощ след тебе тичах,ти остана глух!
Майната ти,обич моя,всичко бе дотук.
Писна ми да бъда твоя....ще ме шиба някой ДРУГ!!!!
Хей момиче прекрасно,
нека ти е ясно,
че като те хвана натясно ще те сграбча бясно,
и ще те целуна страстно!
Сега е моят ред да съм жестока,
сега е моят ред да казвам “не”,
да обвинявам и проклинам,
да мразя мъничко поне.
Сега е твоят ред да падаш,
без време да си заминаваш,
на колене да ми се молиш
и от любов да страдаш.
Сега е моят ред да те ударя,
сега е твоят ред да те боли,
да гледаш как една любов догаря
и тъжно да нашепваш “спри!”.
Сега нещата са различни,
не са така, както са били,
сега не аз, а ти ме викаш,
но всичко свърши, разбери
Обичам, когато навън падне мрака.
Обичам, когато от ужас крещиш.
Обичам, когато смъртта със дни се протака.
Обичам, когато от болка пищиш.
Мразя, когато всичко е красиво.
Мразя, когато се смееш на глас.
Мразя, когато се радваш щастливо.
Мразя, когато се влюбваш за час.
Обичам да гледам как пламъка гасне.
Обичам да гледам плачът ти потаен.
Обичам да виждам гнева как расне.
Обичам да виждам ужаса безкраен.
Мразя да гледам красивите цветя.
Мразя да гледам облаците бели.
Мразя да виждам в теб радостта.
Мразя даже и подвизите смели.
Обичам, когато навсякъде е студено.
Обичам, когато оставаш пак сам.
Обичам, когато съзнанието е замъглено.
Обичам да те измъчвам без капчица свян.
Мразя да искам радост за всеки.
Мразя пред Бога от страх да се вричам.
Мразя да правя мъките по-леки.
Мразя се, когато те обичам.
NqMa $mI$uL dA oTrI4a6,bEz mEn nEmoJe$H DaJe i dEn.nE sE $TrAhuVaI dA mE oBi4a$h dA buDa Tv0q e Moq $udBa..nAkArAi mE $EgA $ TeB dA PoLudEq dA $e RaZt0Pq,nAkArAi mE $EgA...{}{}{}
*********
К0гат0 скъса с мен аз мн0г0 се смях защ0т0 влюбена в теб из0бщо не бях !
Първият път когато те видях ме беше страх да те докосна.Първият път когато те докоснах ме беше страх да те целуна.Първият път когато те целунах ме беше страх да те обичам.Асега когато те обичам ме е страх да не те загубя.
Любовта е силна когато те кара да страдаш.
Бъди красива,горда,недостъпна за тази напаст от мъже.
Бъди коварна даже подла за да не може никой да те спре.
Превземаи всичко,което ти пречи.
Тъпчи,обичай,но живей.
Бъди човек,а не човече
Гори и никога не тлей.
Простих аз първата ти грешка,
тъи както втората простих...
И мислех си-все пак 4ове6ко е!...И болката си някак скрих.
Така привикнах да прощавам,а ти привикна да гре6и6.
Но доиде ден,и ти зазбрави,4е в живота с мен върви6.
Да скъсам с теб не бе6е лесно...Безкрасино много ме боли.
Но по-добре да страда6 4естно,отколкото в безброи лъжи
Ти си добър, ти си много добър,
на ръце би ме носил по стръмния път,
би ме люлял, додето заспя,
както приспиват децата.
Ти си добър, ти си много добър,
но аз другиго чакам
по цели нощи да се завърне.
И съм се мъчила и съм плакала
и съм чакала да ме прегърне.
Той е нежен и груб,
той на теб съвсем не прилича.
Ти си добър, ти си много добър,
но аз него обичам.
Защо мълчиш?Тишината ме убива!За нас надежда все още има!Нима усещаш,че нищо вече няма да се върне?Долавяш ли в гласа ми топлина?Бездънна ли е пропастта,която двама ни разделя?Ще мога ли аз някога да ти простя?Но ти не се промени!Нали твърдеше,че ме обичаш?Не те ли води болката при мен?В спомените не намираш ли утеха,че днеска си така студен?Защо мълчиш?Тишина ме убива!!!
Колко трудно е да не заплачеш,когато в тебе болката гори!
Когато искаш да покажеш,че ти е все едно,а всъщност много те боли!
Колко трудно е да продължиш нататък,когато устните те молят "целуни"!
Колко трудно е да кажеш "сбогом",когато ти се иска да извикаш "остани"!
Глупавите от нещастна любов се стрелят, умните пишат стихове, а само най-умните не се влюбват.
Недей да си играш с мойте чувства,а после да се правиш на хитрец!
Да лъжеш този който те обича,не е изкуство!
Не се гордей с това,че си подлец!
О, как те мразя! Как те ненавиждам! Как ти желая всичко най-лошо на света.
Но все пак тъй силно те обичам, че не знам как да те нарека...
Най-болезнения начин някой да ти липсва е да стой точно пред теб и да знаеш , че го нямаш!
Довиждане приятелко любима,
към теб отправям следните слова:
"Прощавай,ако нещо съм сгрешила,
неволни грешки са били това!
Красив си дявол да те вземе и нека този дявол бъда аз. Готова съм в Ада да вляза ако Бог застане между нас
Омръзна ми от фалшивия ти поглед,
във който уж искрици на любов пламтят.
Омръзна ми от твоя нереално-звезден полет,
омръзна ми от устните ти,които лъжа след лъжа ми шептят.
Уморена съм!От обич,ласки и откраднати целувки.
Мислиш ли че има смисъл да продължим?
Прости!Но ме боли от твоите преструвки
и може би добре е да се разделим.
Аз познавам любовта и прекомерната й нежност,
опръскана със хиляди хули и лъжи,
нощите на сива безнадежност,
очите й-пълни със сълзи...
Аз познавам любовта и нейното сладко ухание,
нейните устни,обляни с целувки,
тя идва тихо във късната нощ със призвание
и завършва със обиди и преструвки.
Аз познавам любовта и сладката й болка,
дето уж се залъгваме че не ни гори,
познавам и ръцете й-пустинно топли,
които карат ни да изгорим.
Усетих я!Веднъж дойде при мене
и ми донесе букет от красиви цветя.
И знаеш ли какво стана по нататък?
...След време вятърът ги разпиля!
Кажи ми! Кажи ми само помниш ли онези сладки думи,
със които караше ме много често да полудявям,
да градя въздушни кули и мечти?
Помниш ли как моят глас ти шепнеше много тихо
във някой късен нощен час? Как телата ни се сливаха,
зажадняли за нежност и страст?
Помниш ли очите ми, с които бавно те поглъщах и изпивах?
И телата... и телата ни дето тъй безумно се сливаха?
Помниш ли как сгушени заспивахме
и се събуждахме със целувка и мисъл щастлива?
Помниш ли? Помниш ли мене - и покорна, и сладка, и дива...
Помниш ли? Кажи ми, помниш ли? Недей мълчи!
Може би сега си с друга надалече...
Помниш ли? Забравил си, нали?!
Ще скъсам всичките ти снимки.
Ще изтрия сълзите си със длани от лицето.
Ще си захвърля и цигарите,димът.
Ще си проветря от лъжите ти сърцето.
Ще захвърля във коша всички любовни писма.
Ще захвърля и сантименталното "Обичам те",
във което искрици на обич все още горят.
На тленност и забрава днес обричам те!
Ще ти измисля вече друго име.
Ще следвам само своите мечти.
Изтрий и ти фалшивото "любима".
Върви по своя път!За мене забрави!
Ще ти намразя устните и тялото.
Ще ти намразя даже ласките.
От днес ще се обичам.Цялата!
От днес ще се радвам прехласнато.
Вярваш ли ми?!Всичко ще забравя!
Събраните коси свободно ще си разпилея.
Ще си взема всичко.Само болката ще ти оставя,
за да почувствам отново че живея!
По лицето ми се стичат виновните сълзи...Разбих ти сърцето,но и в мен боли...
В Ада или в Рая, има ли значение въобще...На средата си, сам, и винаги май ще си останеш там..
На света има много хора, малко от тях могат да бъдат твой.На света има много любов, малко от нея можеш да изпиташ. На мен не ми е нужно. Аз искам само теб и твоята любов. Това ми стига!!!
Вярвам в теб и нека любовта да ме изгария, но само чуждо да погледнеш душичката ти ще извадя!!!
Тази вечер си говорих със звездите и те ме казаха, че имаш чувства към мен. После им обясних, че и аз те обичам, а те всички изгаснаха, само и само да ме убедят да те забравя!!!
Сега седя сама, на теб не ти пука как съм аз.Незнам какво мислиш и как се чувстваш, но знам, че не заслужаваш нищо друго освен омиаза. Сега си заслужи да те забравя и никога вече да не си припомня за теб и това което ми причини!
Тръгни си и аз знам, че ще се върнеш. Мрази ме, ти пак ще ме обикнеш. Целуваи друга и мен ще ме целуваш. Забрави ме, но не можеш!!!
Аз вяррвам в любовта, повярвай и ти. Погледни луната и ми прости. Знам, че грешката е моя, днес аз осъзнавам, че без теб не мога и отново те моля ... с мен остани!!!
Ще менат дни, ще съжеляваш за две очи потънали в сълзи.Тогава ще искаш да се върнеш, но ще бъде твърде късно.Всичко ще бъде погубено и за това ще си виновен само ти!!! |